Първите ми публикации в този блог датират от 2010 година - годината, в която завърших гимназия. Анализирайки цялото си присъствие във виртуалното пространство, виждам, че тогава подходът ми е бил доста погрешен - исках да споделям тук своя прогрес в рисуването и това да бъде един вид виртуално ателие.
За 14 години свърших много неща, но малко от тях биха могли да бъдат поставени с етикет "Изкуство" и разбирам, че всъщност въобще като цяло ми е доста трудно да поставям такива на всичко, с което съм се захващала. Ето защо този път съм решила просто да изливам тук думите, които насъбирам и не знам къде да сложа. Защото социални мрежи имаме за всичко - имам профил и страница за рисуването си, имам профил като графичен дизайнер в LinkedIn, имам свой личен профил във Facebook и Instagram, както и още куп други профили из различни платформи, които имат една или друга функция. И колкото повече контакти чрез тях съм натрупала през годините, толкова повече се въздържам да пиша и споделям разни неща из тях, защото ги смятам за неуместни.
Защо не пиша в дневник, както правят нормалните хора? Да, аз пиша за себе си, но нямам нищо против да срещна съмишленици по пътя си, ако по някаква нелепа и странна причина са попаднали именно на моите писаници и са намерили нещо полезно и интересно за себе си.
Тук не смятам да се ограничавам в темите, които ме интересуват. Вероятно до голяма степен ще бъда погълната от майчинството, предвид това, че очаквам второто си дете, едва ли не всеки момент да се пръкне на този свят, но се надявам, че с този блог ще имам и една възможност за отдушник в следващите месеци, които несъмнено ще са вълнуващи, но и изтощителни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар